Българските прокурори се оплакаха в писмо от политически натиск
От Асоциацията на прокурорите в България написаха писмо, в което настояват, че н момента сме очевидци на недопустим политически напън.
Ето какво се споделя в писмото:
Повлияни от събитията в страната ни от последните месеци, директно засягащи всички жители на Република България и съответно правната сигурност в страната, показваме своето съществено терзание от част от направените от Народното събрания законодателни промени, от метода на тяхното приемане и последствията от това.
Трябва ясно и изрично да се подчертае, че магистратите в България имат правото да изразят своята позиция в отбрана на върховенството на правото, правната сигурност в страната и независимостта на правосъдната система и не следва да бъдат укорявани и обругавани за това. Именно тъй като българските прокурори не престават всекидневно да отстояват държавността и да пазят ползите на жителите, считаме за нужно да посочим, че разигралите се събития към правосъдната система пораждат в цялото общество съществени подозрения за неприемлива директна политическа интервенция и влияние въз основа на неразбираеми претекстове и при директно тъпчене на съществени правила на правото.
Събитията от последните седмици са мощно притеснителни, само че е значимо да се оповести ясно истината. За нас като прокурори най- значими са спазването на законите и правовия ред, само че считаме, че следим тъкмо обратното- порочна законодателна процедура да се прокарват промени сред първо и второ четене от обособени депутати, посредством които се заобикаля целият написан развой по приемане на закони. Последните промени на Закон за съдебната власт демонстрираха точно това. Заедно с част от промените в Наказателно-процесуален кодекс, те оставят подозрения, че са стимулирани не от стратегическата и мечтана от всички магистрати и жители цел за рационализиране на работата на правосъдната система като цяло и в частност на прокуратурата, а от цели подбудени от конюнктурната политическа конюнктура и от устрема за реализиране на тъкмо избрани кадрови промени. Подобни цели са несъвместими с транспарантния и законен законодателен развой.
С промените в Закона за правосъдната власт беше въведен друг ред за избор и за освобождение на Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на Главния прокурор от Пленума на Висшия правосъден съвет /ВСС/- за ръководителите на двете висши съдилища това да става с квалифицирано болшинство от 17 гласа, а за Главния прокурор с нормално болшинство от 13 гласа. Конституционната логичност повелява вземането на кадрови решения за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави по идентичен ред, като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната. И това не е инцидентно и има своя дълбока логика- гарантиране на интегритета и независимостта на институциите, които те въплъщават и основаването на предпазен механизъм, който да опазва тяхната самостоятелност от политически или различен вид въздействия.
Отново припомняме и подчертаваме, че Прокуратурата на Република България е част правосъдната власт и прокурорите имат идентичен магистратски статут със съдиите и следователите, само че са натоварени с разнообразни функционалности, което намира израз и във връзка с Главния прокурор и Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Главният прокурор е институция, основана от Велико Народно заседание и заради тази причина има еднакъв статут с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Избирането и освобождението от служба на заемащия поста магистрат, който във времето ще е друг, следва да става при съществуването на съществени и безапелационни учредения, по ясни критерии, при спазване на открита, обективна и спортна процедура и без каквато и да е политическа или различен тип нерегламентирана интервенция. Квалифицираното болшинство играе ролята на преграда точно пред сходен жанр нелегитимни въздействия.
На фона на ненадейно и стремително развилата се процедура във Висш съдебен съвет по освобождението от служба на Главния прокурор, в магистратската общественост и в цялото ни общество се породиха редица подозрения, терзания и породиха голям брой значими въпроси. На тези въпроси би трябвало да бъдат дадени отговори и да бъдат взети решителни и безапелационни ограничения с цел да не бъде допускано в бъдеще засягане независимостта на правосъдната власт и слагане под подозрение на нейното положително име. Отново подчертаваме, че тази проблематика е кардинална и основополагаща, като е късогледо, нездравословно и рисково да се персонализира.
Конституционно възможно ли е Висш съдебен съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт? Допустима ли е догадка Висш съдебен съвет с изминал мандат да взема решения за избор на нов основен прокурор? Следва да бъде регистрирано, че мандатът на същият е седем години, което на процедура, при сериозните подозрения в обществото по отношение на необяснимата експедитивност на разиграващите се събития, ще предотврати опция за избор на основен прокурор от идващ, законно определен Висш съдебен съвет. Какви биха били последствията, в случай че Конституционният съд одобри, че актуалният Висш съдебен съвет е с прекъснати функционалности и е конституционно неприемливо да взема решения? Каква юридическа и което е по- значимо морална стойност ще имат към този момент взетите неговите решения и с каква легитимност пред нас прокурорите, а и пред цялото общество ще е вероятно новоизбран от сегашния състав основен прокурор?
На този декор, наблюдавайки съвещанието на Висш съдебен съвет по освобождението на Главния прокурор, считаме, че останаха редица подозрения по отношение на извършената процедура. Наведоха се причини за нарушавания на Конституцията на Република България– член 56 и чл.57 във връзка със засягане на неотменимото за всеки жител право на отбрана, което ясно бе посочено и от ръководителя на Върховен касационен съд при извършеното разискване. Цялата извършена процедура не даде явен и безапелационен отговор по отношение на претекстовете за нейното иницииране и спазването на реда на нейното протичане, което пък от своя страна прави атакуем и крайният резултат. Виждаме, че в юридическите среди и измежду обществото има разнообразни тълкования на използваната от основния прокурор фраза, послужила като мотив за пускане на процедурата. Магистратите имат същите права, предпазени от Конституцията, както и останалите жители и при избрани условия могат и би трябвало да изразят позиция, в това число и на институционално ниво. Това право е обезпечено от Конституцията, като е подкрепено и от практиката на българските съдилища и на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Мнението на българското общество също не е без значение. Особено притеснително е, че щом сходни дейности, които пораждат съществени подозрения за политическо въздействие, са вероятни против един от тримата най- висши представители на правосъдната власт, какво остава за редовите магистрати.
Контрол върху дейностите на основния прокурор и всеки един магистрат би трябвало да има и това е израз на актуалните европейски и демократични правни правила. Този надзор обаче изрично би трябвало да се реализира при кристална бистрота, праволинейност, конституционосъобразност и правдивост. Защото, в случай че са налице пороци и подозрения за нерегламентирана интервенция, това директно визира върховенството на правото и независимостта на правосъдната система. Независимост, която не е привилегия, а е гаранция магистратите да могат умерено да извършват своите функционалности и с дейностите си да пазят законността и правата и свободите на жителите.
Категорично възразяваме и против преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт, които засягат избора на членовете на Висш съдебен съвет от професионалната квота. На процедура с тях се анулират взети в сходство със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в интервала 4 юни- 9 юли 2022 година, както и влезнали в действие решения на петчленни смесени сформира на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд по отношение на извършените избори. По този метод законодателната власт иззе управнически функционалности на правосъдната власт, наруши разделянето на управляващите и директно се намеси в самостоятелната правосъдна власт, касирайки законния избор на съдии, прокурори и следователи. Тук въобще не следва да има личен миг, а да се осъзнае че се основава рисков казус законодателната власт заради конюнктурни и неразбираеми съображения директно да се намесва в конституционната концепция за самоуправление на съдиите, прокурорите и следователите. И че по този метод се основава лост за въздействие и опасност върху бъдещата активност на всеки един състав на Висш съдебен съвет. Още повече, че рецесията и неяснотите по отношение на работата и легитимността на Висш съдебен съвет са директна последица точно от отхвърли на няколко следващи Народното събрание да изпълнят конституционните си отговорности и да изберат свои представители в органа осъществяващ ръководството и администрирането на активността на правосъдната власт.
Не можем да отминем и случилото се с отделянето на следствието от прокуратурата. Тук изцяло споделяме изказаните в общественото пространство мнения от редица адвокати и неправителствени организации, че с процедурата по приемане на този законопроект са осъществени нарушавания на законодателния процес– нарушени са чл.88, ал.1 от Конституцията, член 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и глава осем от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). Съществена част от наредбите бяха признати единствено с едно гласоподаване, което е в несъгласие с чл.88, алинея 1 от Конституцията. Става въпрос за препоръчаните сред двете четения промени от един депутат. Така извънредно основни промени, изменящи концептуално мястото на следствието в системата на правосъдната власт, бяха признати експресно, без публично разискване и в прорез с нормите на Закон за нормативните актове и с ПОДНС.
На фона на цялостната рецесия в нашето общество, считаме, че всяка интервенция в работата на самостоятелната правосъдна власт, прокарана посредством законодателни промени, следва да не става на парче и в последния миг на второ четене на законопроекта, а при ясно декларирани от вносителите планове, авансово разисквани от магистратите, академичната общественост, Неправителствени организации и от гражданското общество. Приемането на законите и провеждането на процедурите по тях следва да става по транспарантен и предвидим ред, съгласно предписаната в Конституцията и законодателството процедура и пред очите на цялото общество.
Считаме, че произнасянето в рационален период от страна на Конституционния съд по основополагащите въпроси, с които е сезиран, е от извънредно значимо значение, освен за правосъдната система, само че и за българското общество.
Заявяваме, че гласовете на разсъдъка, професионализма, принципността и морала имат значение! В лансираните в общественото пространство откъслечни хрумвания за конституционни промени участват екзотични, неприложими и изрично нездравословни за българските условия оферти. Конституционното място на Прокуратурата на Република България, като поръчител против произвол и засягане главните полезности на обществото ни, е в правосъдната система. Необходим е същински, изчерпателен, професионален и кардинален спор.
Вярваме, че представителите на всички управляващи, гражданското общество и хората би трябвало да осъзнаят, че единствено и само съвременна, авторитетна, самостоятелна и отчетна правосъдна система е поръчител за осъществяване на нейните основополагащи в актуалния либерален свят функционалности за отбрана на върховенството на правото, законността и справедливостта! И всички участващи в процеса на реализиране на правосъдната промяна са длъжни да работят точно в тази посока!, пишат прокурорите, представени от през днешния ден.бг.
Ето какво се споделя в писмото:
Повлияни от събитията в страната ни от последните месеци, директно засягащи всички жители на Република България и съответно правната сигурност в страната, показваме своето съществено терзание от част от направените от Народното събрания законодателни промени, от метода на тяхното приемане и последствията от това.
Трябва ясно и изрично да се подчертае, че магистратите в България имат правото да изразят своята позиция в отбрана на върховенството на правото, правната сигурност в страната и независимостта на правосъдната система и не следва да бъдат укорявани и обругавани за това. Именно тъй като българските прокурори не престават всекидневно да отстояват държавността и да пазят ползите на жителите, считаме за нужно да посочим, че разигралите се събития към правосъдната система пораждат в цялото общество съществени подозрения за неприемлива директна политическа интервенция и влияние въз основа на неразбираеми претекстове и при директно тъпчене на съществени правила на правото.
Събитията от последните седмици са мощно притеснителни, само че е значимо да се оповести ясно истината. За нас като прокурори най- значими са спазването на законите и правовия ред, само че считаме, че следим тъкмо обратното- порочна законодателна процедура да се прокарват промени сред първо и второ четене от обособени депутати, посредством които се заобикаля целият написан развой по приемане на закони. Последните промени на Закон за съдебната власт демонстрираха точно това. Заедно с част от промените в Наказателно-процесуален кодекс, те оставят подозрения, че са стимулирани не от стратегическата и мечтана от всички магистрати и жители цел за рационализиране на работата на правосъдната система като цяло и в частност на прокуратурата, а от цели подбудени от конюнктурната политическа конюнктура и от устрема за реализиране на тъкмо избрани кадрови промени. Подобни цели са несъвместими с транспарантния и законен законодателен развой.
С промените в Закона за правосъдната власт беше въведен друг ред за избор и за освобождение на Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на Главния прокурор от Пленума на Висшия правосъден съвет /ВСС/- за ръководителите на двете висши съдилища това да става с квалифицирано болшинство от 17 гласа, а за Главния прокурор с нормално болшинство от 13 гласа. Конституционната логичност повелява вземането на кадрови решения за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави по идентичен ред, като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната. И това не е инцидентно и има своя дълбока логика- гарантиране на интегритета и независимостта на институциите, които те въплъщават и основаването на предпазен механизъм, който да опазва тяхната самостоятелност от политически или различен вид въздействия.
Отново припомняме и подчертаваме, че Прокуратурата на Република България е част правосъдната власт и прокурорите имат идентичен магистратски статут със съдиите и следователите, само че са натоварени с разнообразни функционалности, което намира израз и във връзка с Главния прокурор и Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Главният прокурор е институция, основана от Велико Народно заседание и заради тази причина има еднакъв статут с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Избирането и освобождението от служба на заемащия поста магистрат, който във времето ще е друг, следва да става при съществуването на съществени и безапелационни учредения, по ясни критерии, при спазване на открита, обективна и спортна процедура и без каквато и да е политическа или различен тип нерегламентирана интервенция. Квалифицираното болшинство играе ролята на преграда точно пред сходен жанр нелегитимни въздействия.
На фона на ненадейно и стремително развилата се процедура във Висш съдебен съвет по освобождението от служба на Главния прокурор, в магистратската общественост и в цялото ни общество се породиха редица подозрения, терзания и породиха голям брой значими въпроси. На тези въпроси би трябвало да бъдат дадени отговори и да бъдат взети решителни и безапелационни ограничения с цел да не бъде допускано в бъдеще засягане независимостта на правосъдната власт и слагане под подозрение на нейното положително име. Отново подчертаваме, че тази проблематика е кардинална и основополагаща, като е късогледо, нездравословно и рисково да се персонализира.
Конституционно възможно ли е Висш съдебен съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт? Допустима ли е догадка Висш съдебен съвет с изминал мандат да взема решения за избор на нов основен прокурор? Следва да бъде регистрирано, че мандатът на същият е седем години, което на процедура, при сериозните подозрения в обществото по отношение на необяснимата експедитивност на разиграващите се събития, ще предотврати опция за избор на основен прокурор от идващ, законно определен Висш съдебен съвет. Какви биха били последствията, в случай че Конституционният съд одобри, че актуалният Висш съдебен съвет е с прекъснати функционалности и е конституционно неприемливо да взема решения? Каква юридическа и което е по- значимо морална стойност ще имат към този момент взетите неговите решения и с каква легитимност пред нас прокурорите, а и пред цялото общество ще е вероятно новоизбран от сегашния състав основен прокурор?
На този декор, наблюдавайки съвещанието на Висш съдебен съвет по освобождението на Главния прокурор, считаме, че останаха редица подозрения по отношение на извършената процедура. Наведоха се причини за нарушавания на Конституцията на Република България– член 56 и чл.57 във връзка със засягане на неотменимото за всеки жител право на отбрана, което ясно бе посочено и от ръководителя на Върховен касационен съд при извършеното разискване. Цялата извършена процедура не даде явен и безапелационен отговор по отношение на претекстовете за нейното иницииране и спазването на реда на нейното протичане, което пък от своя страна прави атакуем и крайният резултат. Виждаме, че в юридическите среди и измежду обществото има разнообразни тълкования на използваната от основния прокурор фраза, послужила като мотив за пускане на процедурата. Магистратите имат същите права, предпазени от Конституцията, както и останалите жители и при избрани условия могат и би трябвало да изразят позиция, в това число и на институционално ниво. Това право е обезпечено от Конституцията, като е подкрепено и от практиката на българските съдилища и на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Мнението на българското общество също не е без значение. Особено притеснително е, че щом сходни дейности, които пораждат съществени подозрения за политическо въздействие, са вероятни против един от тримата най- висши представители на правосъдната власт, какво остава за редовите магистрати.
Контрол върху дейностите на основния прокурор и всеки един магистрат би трябвало да има и това е израз на актуалните европейски и демократични правни правила. Този надзор обаче изрично би трябвало да се реализира при кристална бистрота, праволинейност, конституционосъобразност и правдивост. Защото, в случай че са налице пороци и подозрения за нерегламентирана интервенция, това директно визира върховенството на правото и независимостта на правосъдната система. Независимост, която не е привилегия, а е гаранция магистратите да могат умерено да извършват своите функционалности и с дейностите си да пазят законността и правата и свободите на жителите.
Категорично възразяваме и против преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт, които засягат избора на членовете на Висш съдебен съвет от професионалната квота. На процедура с тях се анулират взети в сходство със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в интервала 4 юни- 9 юли 2022 година, както и влезнали в действие решения на петчленни смесени сформира на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд по отношение на извършените избори. По този метод законодателната власт иззе управнически функционалности на правосъдната власт, наруши разделянето на управляващите и директно се намеси в самостоятелната правосъдна власт, касирайки законния избор на съдии, прокурори и следователи. Тук въобще не следва да има личен миг, а да се осъзнае че се основава рисков казус законодателната власт заради конюнктурни и неразбираеми съображения директно да се намесва в конституционната концепция за самоуправление на съдиите, прокурорите и следователите. И че по този метод се основава лост за въздействие и опасност върху бъдещата активност на всеки един състав на Висш съдебен съвет. Още повече, че рецесията и неяснотите по отношение на работата и легитимността на Висш съдебен съвет са директна последица точно от отхвърли на няколко следващи Народното събрание да изпълнят конституционните си отговорности и да изберат свои представители в органа осъществяващ ръководството и администрирането на активността на правосъдната власт.
Не можем да отминем и случилото се с отделянето на следствието от прокуратурата. Тук изцяло споделяме изказаните в общественото пространство мнения от редица адвокати и неправителствени организации, че с процедурата по приемане на този законопроект са осъществени нарушавания на законодателния процес– нарушени са чл.88, ал.1 от Конституцията, член 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и глава осем от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). Съществена част от наредбите бяха признати единствено с едно гласоподаване, което е в несъгласие с чл.88, алинея 1 от Конституцията. Става въпрос за препоръчаните сред двете четения промени от един депутат. Така извънредно основни промени, изменящи концептуално мястото на следствието в системата на правосъдната власт, бяха признати експресно, без публично разискване и в прорез с нормите на Закон за нормативните актове и с ПОДНС.
На фона на цялостната рецесия в нашето общество, считаме, че всяка интервенция в работата на самостоятелната правосъдна власт, прокарана посредством законодателни промени, следва да не става на парче и в последния миг на второ четене на законопроекта, а при ясно декларирани от вносителите планове, авансово разисквани от магистратите, академичната общественост, Неправителствени организации и от гражданското общество. Приемането на законите и провеждането на процедурите по тях следва да става по транспарантен и предвидим ред, съгласно предписаната в Конституцията и законодателството процедура и пред очите на цялото общество.
Считаме, че произнасянето в рационален период от страна на Конституционния съд по основополагащите въпроси, с които е сезиран, е от извънредно значимо значение, освен за правосъдната система, само че и за българското общество.
Заявяваме, че гласовете на разсъдъка, професионализма, принципността и морала имат значение! В лансираните в общественото пространство откъслечни хрумвания за конституционни промени участват екзотични, неприложими и изрично нездравословни за българските условия оферти. Конституционното място на Прокуратурата на Република България, като поръчител против произвол и засягане главните полезности на обществото ни, е в правосъдната система. Необходим е същински, изчерпателен, професионален и кардинален спор.
Вярваме, че представителите на всички управляващи, гражданското общество и хората би трябвало да осъзнаят, че единствено и само съвременна, авторитетна, самостоятелна и отчетна правосъдна система е поръчител за осъществяване на нейните основополагащи в актуалния либерален свят функционалности за отбрана на върховенството на правото, законността и справедливостта! И всички участващи в процеса на реализиране на правосъдната промяна са длъжни да работят точно в тази посока!, пишат прокурорите, представени от през днешния ден.бг.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ